Performances<meta name="" content="ultrafuturo performance actionism futurism ultrafuturism technology art science art trash art robot ethics robot love electro magnetic field electro magnetic body ">

European tongue, Katia Damianova and ULTRAFUTURO, 10.12.05, Sofia, In front of the President palace and the government offices

В РАМКИТЕ НА КРЪГА
Какво се случи и какво не се случи в галерия “Кръг+ “ на 25.11.05

Организаторите на ретроспективната експозиция “Акционизъм в България? Поздрав към Виена!”, с претенцията да представят архивите на "акционизма в България”, предварително застраховаха крайния резултат от направената селекция, представянето на документацията и акцентите в нея, с наличието на трудности, предимно от организационно естество (1).

Унизително формулираната за българското съвремнното изкуство кураторска концепция “Акционизъм в България? Поздрав към Виена!” провокира група Ултрафутуро, към своевременен жест-акция, назована “В рамките на кръга”.
Непосредствено по време на официалното откриване, членовете на групата – Катя Дамянова, Олег Мавроматти, Мирослав Димитров и Антон Терзиев - затвориха в кръг говорителите, като ги «завързаха» с въже пропито с кръв.

Тук е мястото да опровеграем създалото се всеобщо впечатление, че червения цвят, по въжето е бил темперна боя. Това бе кръв от разрязаните длани на участниците.
Освен това фактът, че дланите на участниците бяха в окървавени бели ръкавици неминуемо препраща към думите на В.И.Ленин, че революция не се прави с бели ръкавици.
Кръвта за нас не се явява декоративен елемент, а преди всичко символ на обновлението, а също и на паметта, която никой няма, с която никой не се гордее, идетифицира и припознава! Кръвта за нас е символ на живота, който ние противопоствяме на всеобщото мъртвило и прогнилост.

Нашата кръв не е сексуален символ за лечение на старческа импотеност, каквато тя е за Херман Ницш! Ние нямаме нищо общо с Виенския акционизъм и не изпращаме «поздрав към Виена»! Българското изкуство не е вторично по отношение на «виенското» (задграничното) и ако някой иска да изпраща поздрави на «учителите зад граница» да го прави отговорно и сам със съмишлениците си, но да не го приписва на цялата българска арт-сцена!

Нашата акция не беше част от програмата и ни най-малко не беше поощрена от организаторите. Самите те трудно сдържаха своите спонтанни физиологични реакции. Публиката стоеше в гробовно мълчание, силно смутена.

Всяко действително радикално изказване в България се възприема като психично отклонение, говорещо за неспособността на изкуствоведи и куратори адекватно да отразяват и разбират подобен сорт акции.
Сам по себе си Виенският акционизъм, се явява жалко подобие на радикално изкуство.Украсяването с животинска кръв, или нанасянето на червена боя по голи тела, изкусно представено от куратори като «акционизъм», всъщност е псевдо оргиастично преживяване на реплики на древногръцки мистерии, гарантиращо необходимата доза сексуално удоволствие на платилият си за това участник.(2) Също както филмите «за война» не се явяват война сами по себе си.

Политиката на бойкот, премълчаване, не-посещаване и съзнателно омаловажаване, се опитва да постави под въпрос съществуването на радикалното изказване в България. Публиката, изкуствоведите, журналистите съзнателно игнорират случващото се, държат се така сякаш им е било платено за това. Това вакумиране на общественото пространство, липсата на дискусия и отговорност за изреченото или написаното допринася за тоталната пасивност, неангажираност и чувство за малоценност и вторичност на цялото общество. Това поведениe затваря изкуството в «собствения му кръг» и го превръща в импотентно мърморене на уморени от живота старци!

Ние сме млади! Ние сме живи! Ние използваме нашата собствена жива кръв, а не кръвта на стреснати, нещастни животни или темперна боя! Ние не си играем на Елевсински мистерии, ние говорим за неща, които се случват тук и сега! (3)

-----
1. Р.Руенов, “Aкционизъм в България”, в-к “39 грама” #004, 15-30.11.2005

2. Парафразирайки Ги Дебор, който казва: “Oтвори вената си, за да видиш дали кръвта ти е червена”, ние отговаряме: “Отвори вената си за да видиш дали си жив!”. (Ултрафутуро)

3. Съвсем различно от «днес и сега» на Ничш, който употребява тези думи за да обозначи тактилни преживявания. Виж Боряна Росса, «За живите и мъртвите...» (също изпратен по elektrik_bg като “Мъж претрепа 10 000 души с презерватив”), глава «ВИЕНСКИ АКЦИОНИЗЪМ. НИЧШ-РИТУАЛ. ПСЕВДО РИТУАЛНОСТ И 3-ТО СОРТНИ ПЪРФОРМАНСИ», cult.bg, 2005-07-12

Пре-красно изкуство, ноември, 2005, Национална художествена академия, галерия "Академия" по време на изложбата на Кристо и Жан-Клод

Изложба на Кристо и Жан-Клод в художествената Академия?
Всичко е същото ли е или не е?

Преди около 6-7 години, когато все още бях студентка в Художествената академия в София, посещавах един спец-курс по история на съвременното изкуство. Този курс пълнеше кабинета по история на изкуството със студенти, които искаха да знаят какво става по света, а не само в нашата страна. Лектори бяха художници и изкуствоведи, които присъстваха активно в художествения живот, но не бяха преподавателиу в академията. Може би точно този факт създаде сериозно напрежение в тоталитарните среди на това учебно заведение, и курса беше забранен.
Независимо от протестите на студентите, посещаващи този курс, той не беше възобновен, защото ръководството сметна, че преподаваният материал се намира в идеологическо противоречие със мисията на Художествената академия.
Една от лекциите след забранат се проведе вече извън Академията на територията на СБХ, Шипка 6, в кабинета (до колкото си спомням) на Борис Данаилов.

В същия този курс си спомням, че слушах лекция за изкуството на Кристо и Жан Клод, което естествено премълчавано и скрито през 70-80 получи гласност през 90-те.

И изведнъж Художествената академия започна да се гордее, че такъв именит художник е рисувал на нейните стативи, изключително талантливите си студентски етюди. Изпълнена със гордост, че уча в институцията, която е отгледала с майчинска ласка такъв международно известен художник-гений, аз слушах със затаен дъх неговата история и си мислех, че след като съм там, където “неговите стъпки още отекват”, значи има шанс и за мене да стана световно известен гений.

В течение на лекцията, въщност разбрах, че не тази академия, която прогонва курса, в който се разказва Кристовата легендата е допринесла за неговия успех, а някои други фактори. И това ме накара да обърна внимание на тези други фактори, и преди всичко на начина, по който неговото изкуство се е формирало.

След тази лекция (която мисля че беше на Лъчезар Бояджиев) се появи една прекрасна легенда, очарователна със своята фантастичност. Тя беше по-скоро прелестна и вдъхновяваща, отколкото смущаващо-объркваща, като тази, която описваше заслугите на академията за формирането на Кристо.

Наричам тази история легенда, защото мисля, че дори и да има голям процент истина в нея, тя беше поукрасена от моето тогавашно съзнание, което повече се стараеше да помни, отколкото да си води записки. А воденето на записки и без това беше трудно нещо, защото винаги стоях притисната до вратата от други студенти, които също искаха да слушат .

Та тази прекрасна легенда гласеше, че за да се изхранва като беден студент, Кристо бил принуден да рисува огромни пейзажи-паравани, които били монтирани по движението на влаковата линия. Целта на пейзажите била да закриват това, което не трябвало да се вижда и да създават “виртуална нарисувана реалност”, показваща напредъка на родната индустрия и селско стопонство. Аз си представях нещо подобно на Панорамата в Плевен. Технически това е доста сложна задача - да превърнеш цялата страна в параван. Това е втората причина да наричам тази история “очарователна легенда”. Но основния смисъл на историята беше, че всъщост точно тези занимания на Кристо са довели съзнателно или под-съзнателно до идеята му да режисира пейзажи, да опакова архитектурни обекти и да превръща сгради като Райхстага в политическо изказване.

6-7 години (както вече казах) след като единствения курс, който преподаваше неговото изкуство (мноооого време мина), беше изгонен от Академията, тази институция се реши да покаже работите на именития си възпитаник. Заедно с неговите етюди обаче....

Но дали Академията се е изменила? Или само си приписва заслуги, които не са нейни?
Какво се случва със студентите, какво е това, което те учат в Акаемията? Много ли се отличава то от това, което се е преподавало по времето, когато Кристо е бил студент? Измененията не бяха големи, поне когато аз учех там. Струва ми се, че не особено много се е изменило и през годините след моето дипломиране. Същите преподаватели ( със съвсем малки изключения), същите или даже още по-лоши (пак с малко изключения) материал и методи. След като малко се е изменило, значи ли това, че от Академията излизат само Кристовци?

Акцията на група Ултрафутуро “Пре-красно изкуство”, проведена на 23 ноември 2005, в галерията на Академията, обръща внимание върху “закриването” на действителността с паравана на “красотата”.
Бих искала да подчертая отново, че много се радвам, че тази изложба се случва в Академията, обаче също толкова много се и съмнявам, че тази институция се е променила. Колкото и да ми се иска да не е така, аз съм убедена, че тази изложба е един параван, (неволно “в стила” на Кристо) прикриващ абсолютния застой в учебната програма и преподаватели, които не се занимават с артистична, а само с учителска дейност. Може ли един не-практикуващ художник да бъде добър учител? Къде той получава знанията, които преподава? От пръстите ли си ги изсмуква?

След като членове на групата направиха мини-макет на Вратите на Кристо (показани тази година в Ню Йорк), в центъра на галерията, отговорни господа от ръководството и преподавателското тяло ги нападнали с юмруци и викове и изискали техните паспорти – точно както ни събираха паспортите по градинките в края на 80-те и началото на 90-те. Това поведение на художници ли е или на ченгета? Кога тази Академия ще се промени? Кога студентите ще поискат това, което им се полага като обучение в 21 век? Никога?

Пиша ги тия работи и си мисля – колко старомодно звучи това, което го пиша..... “Старомодно” всъщност не е подходяща дума... Това “старомодното” се слува днес и сега. Значи нещо не е наред и то не е старомодно. То е неадекватно. То е безумие.

P.S. За да завърша този текст с положителни емоции и за да не сънувам кошмари след като заспя (може би след малко), пак ще кажа, че появяването на тази галерия на територията на Академията е нещо, което изглежда да е повече добро, отколкото лошо и се надявам наистина да е така.

Babilon Fish, performance at the "Park of Freedom" Lilies pond, Sofia, Dec, 6th, 2005
21.30 h. 12.6.2005

This performance by Ultrafuturo Group refers to the semi-pagan, semi-Christian worship of St. Nikola (prototype of Santa Claus) that takes place in Orthodox Countries on Dec 6th.

The legend says that St. Nikola had a fish-friend that had been helping him to understand the mystery of the God's creation. This friend was a domestic carp (Cyprinus carpio). One day St. Nikola was in a storm in the middle of the sea and his ship got broke. The fish-friend came to help the sailors and St. Nikola, and stuck the hole with its body. Thus all sailors + St. Nikola were saved, thanks to the fish.

After that day, all Orthodox Christians eat this fish, filled up with nuts. Thus they express their admiration of the fish's friendly help.

Besides the cannibalistic attitude that is truly common for many human-hypocrites who want to eat everything and everyone, but at the same time deny their cannibal nature dressing it up in the “beautiful” clothes of the so called “moral”, Ultrafuuro would like to represent the desire for life that every intelligent system (even frozen, even artificial) has despite the common stereotypes of what is alive or not-alive, what is intelligent and what is not, what is sentient and what is not.

WHERE:
The Park of Freedom, Sofia Downtown in the Lilies pond.
We understand this place more as a generator of energy (sacral, electro-magnetic, spasmodic, sexual, orgasmic, subversive) than as just an architectural complex.

HOW:
We bought frozen carp from the fish shop and put inside its body a robotic-fish body. The dead frozen fish obtained mechanical prosthesis that made it “alive”. We put it in the pond and it swam again together with the other fishes.

Fill your animal-friend’s life with joy, talk to it in its language and never turn it into pseudo-mystical delicates!

Love your friends, do not eat them! Because God is called to be creator not a cook!

Учредяване на национално движение УЛТРАФУТУРО

На 12.Октомври.05 (сряда), 18 часа, на ъгъла на улица “Милин Камък” и улица “Кокиче”.
Ако си истински българин
ЕЛА И СТАНИ ЧАСТ ОТ
Учредяването на националното движение
УЛТРАФУТУРО
(пърформанс)

Дълго време очаквахме благодарствени писма от социолози, анализатори, коментатори, философи, изкуствоведи, куратори, културолози, учени, галеристи, журналисти и редови графомани. Смятахме, че е съвсем естествено да благодариш на някого, че ти дава хляб. А гореизброените изкараха доста хонорари от темата УЛТРАФУТУРО. Дори държавници на високи постове направиха актив с коментари за УЛТРАФУТУРО.
Какво е УЛТРАФУТУРО? Наследници на Мяковски, Малевич или Маринети... комунистическо ли е, или фашистко, пацифистко ли е, или войнствено, ляво или дясно, христианско или сатанинско?

Тези въпроси безпокоят съня на всички ТЯХ.
За да спят спокойно, ще им кажем :
Не е важно как ВИЕ ще ни наречете - по-важно е какво НИЕ можем да ви дадем!

Започваме с един основен въпрос: „Какво щяхте да правите, уважаеми, ако не бяхме създали УЛТРАФУТУРО?”
С какво щяхте да мъчите клавиатурите на компютрите си? С “донкихотовската” фигура на Симеон? С “рок-енд-рола” на Станишев? Може би с политическата имбицилност на Доган? Или може би с остатъците от отпадъчното СДС?

Всичко това са сто-пъти варени лайна. Без нас нямаше да има теми за сутрешни блокове и късни новини, за първи страници и карикатури. Общественото пространство щеше да е скучно, като приказките на кака Михайлова.

Но за ваше щастие на сцената се появяви нещо нестандартно, българско и родно –
УЛТРАФУТУРО.
То притежава физиономия и собствен живот и не е поредното политическо зомби на стара партийна централа! То пръска енергия и дава надежда на хората!

А българите МОГАТ да отсеят зърното от плявата.

Днес превъзбудени репортери-еднодневки ни задават въпроса: “А защо Национално движение?”
Закъснял въпрос, господа! Ако се бяхте поинтересували какво става на 5 февруари 2004 в центъра на София, щяхте да видите, че там се ражда нова политическа сила, която иска да каже на българите, че са достойни хора, че не може да се ограбва нагло българският народ и да му се казва, че е глупав и недорасъл за референдуми и за Великата интернационалната трансхуманистаическа идея!
Всичко това репортерите го пропуснаха. Въпреки че бяха поканени. А сега задават закъснели въпроси: “Какво движение е УЛТРАФУТУРО? Защо “национално движение”, защо не “реалити шоу” или “пийп-фестивал” или пр.?” Някои казват, че не сме секси, а ние отговаряме, че в нас има толкова СЕКС, че можем да оплодим целия свят!

Ако бяха се отзовали тогава, щяха да знаят, че УЛТРАФУТУРО ще е Национално движение, защото така искат хиляди българи!
Щяха да видят какво значи препълнена зала, която скандира: УЛТРАФУТУРО!
Щяха да чуят, че тези същите УЛТРАФУТУРО са написали над 2000 статии в централния печат, имат 3 издадени книги и около хиляда предавания по телевизията. И щяха да знаят, че „недораслият" народ, през всичкиет тези години на своята “незряла младост” превключва телевизионните канали с плоска пропаганда, за да чуе какво ще каже УЛТРАФУТУРО!

След предаванията, стотици хиляди българи затрупваха с писма УЛТРАФУТУРО казвайки: „Господа УЛТРАФУТУРИСТИ, действайте политически! Имаме нужда от това, вие сте хората, които трябва да го направят."

Хората искат УЛТРАФУТУРО и не се интересуват от от дяволската казуистика на регистрацията в кабинетите на бюрократите-върколаци! Хората не се интересуват от юридически подробности! Хората искат “дела, а не документи”!
Всичките тези подробности обаче, се оказаха важни за политическите кръвопийци, които преди 3 месеца не подозираха, че снимките им ще се появяват в централните вестници само защото по някакъв начин са свързали имената си с УЛТРАФУТУРО. В силата на юридическата си легитимност, те паразитираха върху хипер-жизненото тяло на УЛТРАФУТУРО, за да осъществят подлите си намерения. Невзрачни хорица, рискуващи да останат до края на скучния си живот познати само на районния инкасатор; лицемерни ПР-и, привличащи чуждестранни фондове; политически партии и фигури, които никога нищо не са и не ще направят за развитието на нуката, технологиите и културата в нашта страна – всичките тези се прилепиха към авангарда УЛТРАФУТУРО, който разбиваше и продължава да разбива леда на националното безразличие. Всичките тези човешки остатъци, тези зомби-пушкиновци бяха изхвърлени през борда. Изхвърлени, те подло се притаиха във фарватера, за се опитат да скочат обратно на кораба и да издигнат своя мръсен анти-реформистки флаг.

Не! Техните намерения няма да бъдат осъществени, въпреки че до ден днешен НД УЛТРАФУТУРО няма регистрация, което изглежда да е най-важното нещо за политическия паразитизъм.

Но за нас това няма значение! Защо? Защото на нас вашата бюрократична регистрация не ни и трябва! Ние сме регистрирани на небето, а не на земята! Ние никога няма да се запишем в хартиени архиви, защото ние сме вече във всяка частица на Мирозданието!

Искаш ли да бъдеш част от Националното движение УЛТРАФУТУРО?

Ела на 19.10.05 (сряда), 18 часа, на ъгъла на улица “Милин Камък” и улица “Кокиче!

Ела да запишем имената си в историята! Ела и обяви себе си като част от Мирозданието! Ела и издигни своя глас на УЛТРАФУТУРИСТ!

Ние обещаваме на българския народ, че ще преобърнем цялата българска история и че славното бъдеще тепърва престои!
Защо днес няма личности като Левски и Ботев?
Защо българина не се асоциира с Левски и Ботев, а предпочита да “надхитри света” като Бай Ганьо?
Защо превърнаха Левски в мъртъвец?
Защо превърнаха Ботев в прогнила икона?

Ние творим историята днес и сега и точката на творението се простира в плюс-минус безкрайност!

И извършва се дело, чието начало започна с повторената хиляди пъти фраза: „Да бъде УЛТРАФУТУРО!”
И направихме го. И смятаме да го продължим.

Boryana Rossa stitches up herself to a mirror. Oleg Mavromatti helps her to make this. They both talk to the public about the mimetism and reality.

Boryana Rossa stitches up herself to a mirror. Oleg Mavromatti helps her to make this. They both talk to the public about the mimetism and reality.

There is a myth existing that during his famous twin-experiments, Dr. Josef Mangele stitched up two of them to each other. The twins were usually marked with the letters SZ and ZS.
We used this impressing and pseudo-thrilling story as a title of the performance that actually refers to mirrorness, reality, imitation and wholeness, but not to dr. Mengele and his experiments or the Second World War.

Reality and reflection have always been separated by border – barrier, screen, horizon and their physical unification seemed to be impossible.

However Boryana Rossa’s symbolic gesture, where catgut fixes the physical flesh to the mirrored, illusionary flesh, makes us think differently.

The unification with the carrier of the reflection (in this case a golden mirror) overcomes the border between the illusional and the physical reality.

Alice doesn’t jump into the mirror any more, in order to appear in flesh in the mirror world, but stitches up her mirror duplicate to her physical body. There are already two Alices on the both sides of the barrier – fixation does not allow the physical one to sneak away from the mirrored, and the mirrored one to disappear when the physical absents.

The “real”, physical Alice becomes a Siamese twin of the mirrored, “illusionary” Alice, she is a hostage of mimesis, but the mimesis itself is also trapped and fixed (stitched) with catgut. From now on the border between the two Alices is invisible. The 2 Alices are again 1 entity. We return backwards (even though just metaphorically) to the golden age of before-mimetic Absolute.

A new indication sigh has been set up, a new initial point, a zone where the matter and the anti-matter flow together, a zone of a primal wholeness.

Supernatural appearance of the levitating Raudive’s bot! (Photographer: Pavel)

From left to right : Katia Damianova, Boryana Rossa, Stanislav Ganchev, Oleg Mavromatti, Raudive's Bot, Miroslav Dimitrov, Anton Terziev

Purgatory is an interactive robotic performance. Ultrafuturo group makes a map of the necro-electromagnetic activity of the terrain under the train-bridge near Poduene train station, Sofia.
Raudive’s Bot construction is based on the invention of Konstantin Raudive in 1968, called Raudive’s Voices. It is a technology that claims to record ghostly voices.

Детектор на лъжата, 17.06.2005, манасторския храм на село Сеславци
пърформанс на Антон Терзиев
и група Ултрафутуро

Антон е коленичил на мястото на липсващия отлтар.
Върху лицето му със хирургически конци се зашива хартиена маска.
Маската е без очи и уста. Тя има дълъг нос и е облепена с текстове от Новия завет. Това е маската на Лъжливия Пинокио, с нос пораснал пропорционално на лъжите му.
Антон извървява пътя от олтара до изхода на църквата с маска на лице. Останал без сетива той все пак намира изхода на храма.
Той излиза навън, където отрязва конците и снема маската от лицето си.

“Love Me the Way I Do” is a part of series performances by Ultrafuturo Group, beginning with the performance “Robo-Sapies”, at National Art Gallery, Sofia 2003. This series investigate the attitude towards “the other”, “the different”, the “alien” in the time when we work intensively to create A.I., to grow and construct artificial life, we already widely implement wearable technology that easily transforms itself into technology-based body-modification.

Those opportunities seem to be exciting, but they bring new questions (or we would rather say – old questions in a new form) concerning the relations between marginalia and the center, oppressed and oppressor, the “different” and the “same”.

They also provoke our understanding of what is “alive” or “not alive”, what is “sentient and conscious” and what is not, who is “human” and who is not and who is post-, hyper- or trans human. Technology helps us to extend our bodies, but at the same time its implementation creates new opportunities for hatred. New concepts of “diversity” and hierarchy take place and bring life to a new type of power structures.

In “Love Me the Way I Do” we make critical comment on the 3 laws of robotics, by Isaac Azimov. Despite the scientific and technological invalidity of these laws, their impact on the mass consciousness is unbelievably wide, and they still dictate the attitude towards A.I. and artificially created life.

We put on our heads two robotic helmets with integrated wireless camera, microphone and reassembled Dinkiе robots. The Dinkies are voice/movement/light controlled. Dinkies react to the voice of other Dinkies and the voice of the user. The Dinkies express themselves by sound and light, as well as by pictograms on a small b/w LCD screens that are also a part of the helmets.

On the video image, we project a slide with the 3 laws of robotics, where the word “robot” is replaced by the word “slave”.

The word “robot” is first used in the theater play “Rossum’s Universal Robots” (R.U.R, 1921) by the Czech writer Karel Chapek. He and his brother Joseph Chapek invented the word “robot”. The word “Robot” comes from the Slavic word “rabota” which means “work”. The word “rabota” (work), comes from the word “rob”, which means “slave”.

Of course it is not only the etymology of the word what made us to replace “robot” with the word “slave”. It is an eternal intention of the human being to create slaves out of the marginal groups of society. They will serve all needs, and do the unpleasant work instead of the “master” or the “lord”. Everything and everyone who have been “marginal” is blamed to go through the position of the humiliated sone, and fight for the right to be respected.

This master/slave ideology is well presented in the history of a human society and projects its visions on our understanding of A.I. or artificially created life.

To propose a different ethic context of understanding the artificially created “other”, we put ourselves in the position of the “marginalized” artificially created slave, by reducing our human abilities, as we did in Roboriada.

The assistants carve on our backs the re-written 3 laws of robotics. These laws are “branded” on our skin by soldering iron.

We walk among the public, our lips are bleeding. We propose to different people to kiss them, because we “love” them – as it is required from a “robot”. Some people agree, some other fight with us. During the action the public can hear the voices of the Dinkies and our voices, through the loud speakers. The Dinkies react with sounds of anger or joy. We act with them almost in symbiosis. Dinkies interacted with us unexpectedly adequate and synchronous.

At the end of the performance when we went out from the stage, the Dinkies stopped acting and fell asleep surprisingly almost at one and the same time. We had a good relaxing time together.

ULTRAFUTURO's last perfrormance Fire ball, x-mass eve. In front of the church St. Sedmochislenici, Graf Ignatiev St., Sofia, 24.12.2004

Katia, Anton and Miroslav play with a burning ball in front of a church, on 24. Dec. 2004.